Защо да насърчаваме детето да се храни самостоятелно?

 

Храненето е едно от първите умения, чрез които можем да насърчим самостоятелността на детето и да му доставим удоволствието да се справя самичко - а това го кара да се чувства уверено, компетентно и щастливо! Давайки възможност на детето да се храни самостоятелно още от бебешка възраст, полагаме основите на здравословни хранителни навици -  когато детето има избор колко и какво да яде, то се научава да има доверие на собствените си усещания за глад и ситост и е по-малко вероятно да преяжда. Самостоятелното хранене помага на детето да развива фината си моторика и координацията око-ръка, както и да опознае храните в техния естествен вид, да свикне с различните текстури и цветове, а това намалява шанса да стане капризно към храните и да отказва да опитва нови такива, особено плодове и зеленчуци.

 

Кога да започнем?
 

Подходящият “прозорец” за започване на самостоятелното хранене е още между 6 и 9-месечна възраст, но ако сте го изпуснали, не се тревожете. Надолу можете да прочетете практични идеи както за бебешка възраст, така и за малко по-големи деца.
 

Що се отнася до бебетата, можете да изберете между два подхода:
 

Aко следвате принципите на конвенционалното захранване със специални бебешки храни, първите храни за самостоятелно хапване е добре да се предложат на възраст 7 или 8 месеца и след като са минали поне 4 седмици от старта с пюрета и каши;

Aко изберете да следвате подхода захранване, водено от бебето (baby-led weaning), още от началото бебето може да се храни самостоятелно.

И в двата случая е задължително детето да може да седи стабилно и да може да държи главата си изправена, за да бъде храненето безопасно и комфортно за него.

 

 

Каква храна да предложим за най-малките

За децата под 1 г. е добре да започнете с finger foods - храни, удобни за хващане с ръчичка. Това могат да бъдат нарязани на удобни парчета плодове и зеленчуци или пък малки палачинки и кюфтенца - важното е детето да може да хване храната лесно и да я поднесе към устата си. До около 8-9-месечна възраст децата хващат предмети с цялата си длан като затварят юмруче около тях - затова съобразете размера на парчетата с размера на ръчичката - обикновено около 5 см. дължина е идеална.

 

Предлаганата храна трябва да бъде съобразена с възрастта и уменията за хранене на детето - твърдите и хрупкави храни (като краставица, сурови моркови и ябълки), както и кръгли такива (например боровинки, грозде, грах) не са подходящи за началото, докато детето все още се учи как да отхапва и преглъща несмляна храна, тъй като носят риск от задавяне. Независимо дали изберете baby-led weaning и стартирате от самото начало на захранването или до този момент детето се е хранило само с гладко смляни пюрета, най-добре е да започнете с лесна за дъвчене храна, например банан, узряло авокадо, кашкавал или сварена паста (фузилите са супер лесни за хващане!).

 

Ако на детето му е трудно да се справя с хващането на парчетата храна, ето два лесни трика: можете да оставите част от кората (работи идеално за банани!) или пък за нарязването да използвате вълнообразен нож - така храната ще се задържа по-лесно в малките ръчички. След като детето развие пинсетен захват и успява да хваща по-малки предмети с палец и показалец, можете да предложите и храна във формата на малки кубчета - не само ще разнообразите менюто, но и ще стимулирате детето да упражнява новото си умение!

 

Цапане и игри с храната - как да минимизираме щетите

Случва се бебетата да си играят с храната и да хвърлят парчета по земята - обикновено когато детето не е в действителност гладно или потребността му да си играе в този момент е по-силна от глада. Приемете тези случки като нормална част от процеса, но не позволявайте да превръщат храненето в неприятно преживяване за вас - повечето родители са ОК с някое и друго случайно изпуснато на пода парче, но не биха приели храната да се разхищава нарочно, а мястото около детето да се нуждае от основно почистване след всяко хранене. Това е удобен момент да започнете да упражнявате налагането на граници в общуването с детето - въведете свои правила и следете за спазването им. Винаги можете нежно и спокойно, но твърдо да отстраните детето от масата, ако видите, че няма апетит в момента и от скука си играе с предложената храна. С времето дори малките деца ще се научат да се съобразяват с правилата. И все пак, цапането е неизбежно - изберете лигавник, който ще предпази дрешките, пере се лесно и е удобен за детето. За да избегнете детето да събори купичката си на земята от вълнение (или просто от желание да експериментира с гравитацията), изберете бебешки съдове, които могат да се закрепят на повърхността на масата - ще си спестите неприятности.

 

А приборите?

На децата над 1 година можете да предложите и храна, която се яде с прибори като започнете с вилица, удобна за хващане. Лъжицата обичайно изисква повече време за овладяване, но всяко дете се развива различно, така че опитайте какво ще работи за вашето. Някои деца проявят интерес към приборите и в по-ранна възраст - винаги можете да помогнете на детето в първите стъпки като загребете с лъжичката и му я подадете пълна с храна. Ако вече е свикнало да хапва с ръце, най-вероятно ще успее да уцели устата си след няколко опита.

 

В какъвто и етап да се намирате в момента, помнете, че личният пример е важен - хранете се заедно, нека детето вижда как хапвате с удоволствие и има възможност да се учи чрез наблюдение и подражание.

 

Оставете детето да прецени кога се е заситило и наблюдавайте сигналите му - докато по-големите деца могат ясно да изразят желанията си с думи или знаци, при бебетата  сигнал може да е спиране на активното хранене и мачкане, хвърляне или друга игра с храната. Ако искате детето да придобие самостоятелност в храненето, избягвайте похвати като ползване на устройства на масата и уговорки с цел да го накарате да изяде повече. Пускайки контрола, избягваме опасността времето, прекарано заедно около масата да бъде съпроводено с напрежение и негативни емоции, а за нас като родители остава удоволствието да наблюдаваме как детето се учи и усъвършенства.